Информация за град Сунгурларе

Името на английски: Sungurlare

Транскрипции на английски: Soungurlare, Soungourlare

Местоположение: Югоизточен регион Разстояние до столицата: 283.244 km от София Геогр.ширина (Latitude): 42.767N Геогр.дължина (Longitude): 26.783E Надморско равнище: 200 - 299m

Област: Бургас
Община: Сунгурларе
Площ на Град Сунгурларе: 39.88km2 (НСИ)
Население на Град Сунгурларе: 3616 жители (към 01/01/2007 - НСИ)
Пощенски код на Град Сунгурларе: 8470 Телефонен код на Град Сунгурларе: 05571 от България, 003595571 от чужбина
Градове, села, квартали и курорти в община Сунгурларе:
Село Балабанчево, Село Бероново, Село Босилково, Село Черница, Село Чубра, Село Дъбовица, Село Есен, Село Горово, Село Грозден, Село Камчия, Село Каменско, Село Климаш, Село Костен, Село Лозарево, Село Лозица, Село Манолич, Село Пчелин, Село Подвис, Село Прилеп, Село Садово, Село Съединение, Село Скала, Село Славянци, Град Сунгурларе, Село Терзийско, Село Ведрово, Село Велислав, Село Везенково, Село Вълчин, Село Завет.

География

Сунгурларе е разположен в много плодородната едноименна Сунгурларска долина, която се простира от с. Мокрен до с. Лозарево, на 80 км западно-северозападно от Бургас, на 25 км западно от Карнобат и на 11 км източно от с. Аврамов, на 189 м надм. в. Тук се събират пътища от Карнобат, Върбица, Котел и Аврамов (Мокрен). Община Сунгурларе е разположена на площ 824,4 кв. км. На север граничи с област Шумен, на изток - с община Руен, на юг - с община Карнобат, а на запад - с област Сливен и област Ямбол.

Почвите са предимно канелени горски, което благоприятства отглеждането на лозя, зеленчуци, тютюн и почти всички видове зърнени култури.

Общината разполага с добри в количествено и качествено отношение водоизточници . През нея протичат река Мочурица и река Луда Камчия, на която е построен язовир Камчия. Той снабдява с питейна вода по - голямата част от Бургаска и Варненска област. На територията на общината има 46 микроязовира.

Горските масиви заемат площ 393 000 дка , около 240 000 от тях са собственост на община Сунгурларе . Те се стопанисват от държавните лесничейства в с . Садово и гр . Карнобат . Иглолистните гори - 99 300 дка , са представени от бор и ела , а при широколистните - 84 000 дка , преобладаващи видове са дъб , бук и клен . Горските пасища са близо 20 000 дка . Държавното лесничейство в с . Садово поддържа 92 дка горски разсадник , в който се отглеждат около 2000 фиданки . Ежегодно се залесяват близо 2000 дка нови гори .

Пробитият камък - естествени гъбообразни скални образувания от варовик с площ 0.5 ha в района на с. Бероново. Скалните образувания в Чифликовата нива в землището на с. Пчелин.

Климат

Районът представлява богато съчетание на планински, полупланински и равнинен релеф. Климатът е умереноконтинентален. Характеризира се с мека зима, ранна пролет, умерено лято и топла есен. Валежите са недостатъчни. Не падат големи снегове, а и рядко навалява равен сняг. Поради силните северозападни и североизточни ветрове се образуват преспи.

Екология

Анализите показват , че като цяло община Сунгурларе се характеризира с добри екологични условия , което е едно от специфичните и? предимства сред общините от областта . Използвайки това предимство , трябва да се обърне специално внимание на проектите , финансирани по линията на Националния фонд за опазване на околната среда към МОСВ , и тяхната реализация за дейности по опазване на околната среда и осъществяване на екологични мероприятия . В общината няма населени места с обособени големи индустриални зони , които да са източници за замърсяване на въздуха и околната среда .На територията и? не са установени замърсени почви. Водосборният басейн на язовир Камчия преминава в близост до селата Бероново , Везенково , Велислав и Манолич.

Икономика

Земеделие - Обработваемата земя възлиза на 277 600 дка, от които 240 600 дка ниви, 30 000 дка трайни насаждения и 7000 дка ливади. Климатичните условия благоприятстват отглеждането на всички видове селскостопански култури, най - вече лозя и зърнени култури.

Обработват се 23 000 дка лозя - винени сортове, предимно “Червен мискет”, с годишно производство около 25 000 т грозде. От 70 000 дка зърнени култури се произвеждат 15 000 т пшеница и 6000 т ечемик . Тютюнопроизводството е източник на доходи за някои селища от района . Отглеждат се около 2200 дка годишно ориенталски тютюн с общ добив около 300 тона . Овощните насаждения са: ябълки 900 дка, праскови 1500 дка, череши 900 дка, ягоди 100 дка и малини 100 дка. Към момента почти всички трайни насаждения се обработват от частни стопани.

Растениевъдната структура в община Сунгурларе е по - интензивна в сравнение със съседните общини. Средните добиви от лозята и другите отглеждани култури са добри и устойчиви. На територията на общината съществуват 30 земеделски кооперации, 10 земеделски сдружения и арендатори и многобройни частни земеделски производители .

Животновъдство - условията благоприятстват развитието на говедовъдство и овцевъдство . Отглеждат се 2000 крави , 15 000 овце , 7000 кози , 2500 свине , 34 500 птици и др . животни . На територията на общината съществуват 30 земеделски кооперации, 10 земеделски сдружения и арендатори и многобройни частни земеделски производители .

Транспорт

Транспортна система - През територията на община Сунгурларе преминават :

- първокласен път I-7 - Върбишки проход

- II-73 - Ришки проход (Шумен - Карнобат)

- III-7013 (Лозарево - Чубра)

Те осъществяват връзка между Южна и Североизточна България - Шумен, Варна, Разград, Добрич и обратно, по направление Югоизточна България - Карнобат, Бургас, Южно Черноморие, летище Бургас и пристанище Бургас. През общината преминава жп линия София - Дъбово - Варна. За товаро-разтоварни дейности се използва гара Лозарево. Освен нея по протежението на линията на територията на общината се намират и жп гарите Вълчин, Подвис, Ведрово и Завет. Автобусният транспорт се извършва от физически и юридически лица, лицензирани от Министерството на транспорта. Общината има автобусна връзка със Сливен, Котел, Ямбол, Карнобат, Бургас, Шумен, Омуртаг .

Водоснабдяване - От 31 населени места в общината 28 са водоснабдени , което представлява 90 % от общия брой . От деривация “ Камчия ” се подава питейна вода за гр . Сунгурларе и селата Славянци , Чубра , Лозарево , Черница , Подвис и Прилеп . Канализация - Пречиствателна станция за питейна вода “ Камчия ” - за водоснабдяване на Варна , Бургас и Черноморието , НХК - Бургас , Айтос , Карнобат , Сунгурларе и др . Изградени от кметствата канализационни мрежи - в Сунгурларе , Прилеп и Подвис ( неприети от ВиК ) .

Население

През 1985 г. Сунгурларе е наброявало 3680 жители, а през 1992 г. - 3752 жители. Днес населението на административния център град e 3 760 (15.03.2009) жители. В общината живеят общо 14 243 души.

Жителите на града са предимно християни, мирно съжителстващи с населението от ромски произход, определящи се като евангелисти

Образование

Детски и учебни заведения -СОУ "Христо Ботев" . Целодневните детски заведения в община Сунгурларе са 9 с общ брой деца 269 . Педагогическият персонал е 30 души , помощният - 32 души . Полудневните детски градини са 6 , общият брой на децата в тях е 118 . Ангажираният педагогически персонал се състои от 7 души . На територията на общината съществуват 5 начални училища , 7 основни ,1 СОУ и Общински детски комплекс в гр . Сунгурларе . Групите за извънкласна работа в него се посещават от 432 деца .

Библиотеки и читалища - Читалище "Просвета" - През 1996 г., с влизането в сила на Закона за народните читалища, в общината бяха регистрирани 17 читалищни организации , всяка от които разполага със собствена библиотека . Общият библиотечен фонд възлиза на 130450 библиотечни единици. Към читалищата работят 32 художествени колектива с над 300 участници в тях . Естествен културен център на общината е читалище “Просвета” в гр. Сунгурларе. Освен че е организатор на всички културни мероприятия в града, то обслужва и поддържа общинския радиовъзел и притежава лиценз за кабелен оператор.

Забележителности

забележителност-местността Ич`Мята за която има легенда че именно там християнска девойка е намерила смъртта си за да не приеме мюсюлманска вяра,и да не бъде сексуално поругана.

Музеи

Музея по “Лозарство и винарство” се помещава в реставрираната през 1984 г . от Националния Институт за Паметници на Културата / НИПК / двукатна къща в котленско-жеравенски стил. Къщата е строена през 1882 г. и е принадлежала на богатите винари Иван и Милко Христови, прочули Сунгурларе и страната ни още в края на XIX век , като печелят златен медал на изложението в Анверс- Белгия с хубавото си вино. В двора на къщата, под навес с площ 200 кв.м. са подредени експонати свързани с традиционния поминък на населението в региона датиращи от XIX век.

На 14 февруари 2006 г. в избеното помещение на Музея беше открита иконна сбирка – икони от средата на XVIII в. от църквата “Св.Архангел Михаил” с.Костен, в която през 1792-94 г. е служил Софроний Врачански.

Музеи - Музей " Лозарство и винарство " - На 14.02.1988 г . е открита първата в страната музейна сбирка по лозарство и винарство . Тя се помещава в реставрирана двукатна къща в котленско -жеравненски стил , принадлежала някога на богатите винари Иван и Милко Христови , прочули Сунгурларе още през 1989 г . на изложението в Анверс - Белгия , с хубавото сунгурларско вино , спечелило там първия си златен медал . В чест на 25 - годишнината от обявяването на Сунгурларе за град към музейната сбирка е открит отдел “ Археология ” , показващ ценни експонати от VI - V в. пр.н.е. , открити при археологическите разкопки на тракийската могила край с. Прилеп . В същото село е обособена и етнографска музейна сбирка , отразяваща бита и поминъка на населението в този район .

Исторически забележителности - 59 антични могили ;Крепостта Голое ( I в. пр.н.е. ) край с . Лозарево ; Църквата “ Св. архангел Михаил ” в с . Костен , в която е служил Софроний Врачански

Редовни събития

Датата 14 февруари се чества като ден на общината с решение на ОбС от 1992г. Свързва се с празника Трифон Зарезан . и силно развитата винарска традиция в региона. В първата събота на юни всяка година се провежда традиционното за общината мегданско увеселение под наслов “ Долината на лозите пее и танцува ” . .